Пешо Джексъна (далечен роднина на Майкъл Джексън и братовчед на Роки) гледаше, с опънати до краен предел нерви, последните провокации от село Славяново. Дори баничката и бозата на масата вече не му бяха вкусни. Светът беше изгубил своя цвят и смисъл.
„Ето, турците нападат и искат да ни вземат държавата!”- мислеше на глас Джексъна. Първо си направиха Червен полумесец, после паметник, а сега и партия. Това преля чашата дори и на неговата блага душа. Джексънът усещаше как сънната артерия пулсира по цялата дължина на врата му. Кръвта напираше бясно в мозъка му и ушите му заглъхваха от злоба. „Нищо не е само черно и бяло, както би казъл чичо Майкъл”, отсъди той.
На Джексъна му беше писнало вече да е българин. Циганите не плащат ток и вода, а на турците пък им дават порцион от властта в комбинация със социален пакет (безплатна здравна помощ и обучение). На него обаче никой никога нищо не му беше давал. „Чичо си смени боята, та аз ли няма да мога”, изрева той при поредното появяване на брат Юзейр. Цялата далавера е в това да си хамелеон, никой да не знае кой си и за какво се бориш.
Колкото до братята с двете имена - и български, и турски - и те са такива. Само че при тях работата беше ясна. Хора на Сокола, които за пореден път разиграваха драмата с етническия мир.
Нищо ново под слънцето. Джексънът стана от дивана, изключи телевизора и отиде на спокойствие да си изяде баничката.