След сезона на дините, дядо Бойко и чичо Дянко посяха ряпа на нивата. След няколкото тежки години се очакваше нова такава. „Таз годишната ряпа ще е сред най- трудните в новата ни история”, мислеше си чичо Дянко. Той беше мъж с блага душа, но леко глуповат. Дянко не беше свикнал на селските нрави на тия диви балкански субекти, наречени българи. Понеже нямаха достатъчно семе за цялата нива, че и мерите в радиус, двамата труженици трябваше да броят всяко семенце, което щеше да засадят.

Проблемът беше, че оня пехливанин Серго им наводни нивата миналата година, че и изкраде половината ряпа. Докато дядо Бойко се осети  да плесне тоя нехранимайко през ръцете, ряпата беше изпусната. Така двамата първи мъже на селото бяха поставени пред тежката задача, на кой колко ряпа ще бъде дадено. От една страна бе селския пъдар Цеко Цветанов, от другата, фелдшера Божко Нанев – Скалпела, а не трябваше да се пренебрегват и исканията на шефа на социалния патронаж Тотю Младенов.

Задачата пред двамата мъже беше тежка и непосилна. „Не може да оставим народа без ряпа” – рече дядо Бойко. Затова цялото село се събра в кръчмата при Странджата да се реши как ще бъде разпределена благината. Никой обаче не искаше да се лиши от своя порцион. Дебатът бе дълаг и ожесточен, като за малко да се стигне и до юмручна схватка, за която естествено виновен беше Яне Македончето.

В три вечерта Странджата извади от отлежалата ракия. Наля на всички по една малка за добре свършената работа и закачи списък с дажбата на стената. Така селото заживя тихо и спокойно, докато не дойде време за бране.

Нещеш ли синоптиците се оказаха прави и потоп унищожи всичките посеви. „За всичко беше виновно глобалното затопляне”, рече дядо Бойко.

По едно странно стечение на обстоятелствата беше останала само една ряпа, която цялото село искаше. Тя се оказа труден залък само за един човек. И дядо Бойко, най- силният мъж в селото, не можа да я измъкне от блатната селска нива. Дойде и чичо Дянко да помага и пак, ряпата не излиза. Дърпат ли, дърпат двамата. Най- подир се изреди цялото село да помага. Ряпата обаче се беше закучила и се оказа не по силите на нашите свидни герои. Край.