Правилна ли е политиката на правителството по отношение на малцинствата? Или как не се играе на Черен Петър

Близо 40 години след прочутата реч на Мартин Лутър Кинг, младши, който имаше една мечта Америка осъмна с президент с черен цвят на кожата. В България биха го нарекли негър* (циганин преведено на чист български), вместо както е прието да се казва цветнокож (ром). Тук бат Съли или Цар Киро биха казали „Имам едната мечта, да гепя две кокошки и да си въртя синджирчето“. Тук циганите нямат мечти, а живеят в реалността. Тук циганите живеят на улиците и в помийни ями. Тук циганите не стават президенти, а само прости музиканти или проститутки (според пола). Тук циганите не ходят на училище. Тук циганите имат деца на 12 години, а на 14 вече са баби и са се развели няколко пъти. Тук циганите ходят боси и гладни. Тук циганите се подават гладни от кофите за смет. Тук циганите казват: „Бате дай няколко стотинки“. Тук циганите стоят и те гледат с големи влажни очи и чакат да им дадеш някой лев. Тук циганите работят с каруца. Тук циганите крадат и чакат да изкарат утрешният ден!

И ако имаше държава, е ако имаше и политика за цветнокожите братя нещата щеше да са други. И тук ромите щеше да ходят на училище. И тук ромите щеше да са добре облечени и чисти. И тук ромите нямаше да живеят в кирпичени къщи, които всеки момент държавата ще срути. И тук ромите нямаше да миришат и да ровят по кофите. И тук нямаше да има 14 годишни баби и 12 годишни майки.

Може би сега е дошъл момента за един Мартин Лутър Кинг Ромски от Столипиново или от Факултета, които да каже стоп ние вече наистина не сме цигани, а роми и да се бори за техните права. И ако тук някой ден има държавна политика, може би ром ще стане президент. До тогава по хигиенни причини, избора няма да се състой.

*обидно нарицателно за хората с черен цвят на кожата