Какво ни донесе членството в Европейския съюз?
Имало едно време една малка страна, наречена България, в която живеели едни ужасни комусоциалист (смес между комунисти и социалисти, не че има разлика), ех- царисти, спортисти с обръчи от фирми и какви ли още не и всички се возеха щастливо в един опърпан стар трамвай. Времената са други но мечтите са си същите. Времената се промениха, а ние все така мечтаем за социалистическата революция. Социалисти, нацисти, анархисти, комунисти, фашисти, демократи все тая. Ние все не сме в Европа, колкото и близко да е тя до нас. Поне братята социалисти от Латинска Америка ще ни приемат, защото ние май на там сме се запътили. Там като кажат не крадем и вършим всичко за народа, имат предвид ще скатаем някой лев, а народа вълците го яли. И в тая скромна и малка страна България е така. Крадем та ушите ни плющят.
Европа беше най – сладкия ни блян, но и най- голямото ни разочарование. Там далеч зад желязната завеса хората отдавна са се научили да живеят, а ние тепърва се учим от тях. Мъчихме се , потихме се , за да може тая малка страна България да е там „у“ Европата, ама нейсе не ни било писано. За всички бе ясно, че страната ни не бе готова за това членство, но направиха реверанс към нас. В голямата политика понякога трябва да си толерантен, към малките и слабите, да ги погалиш и да им дадеш кураж. Ако целта на цялото това евро начинание беше просто да се наречем европейци то не си струващо. То май така и излиза защото страната ми дава 650 млн. евро в общата хазна, а от там май сме на път да получим едно нищо. Една гола плесница, по големия гол български народен задник и стига ни толкова. Както е казал народа стига ми тая награда да се нарека евро – пеец иначе казано човек, които само си мисли и пее за еврата, които е успял да скатае.
В тая малка страна България времето е спряло и май тече назад, а не напред. Пък и понеже сме малки и сме вироглави и като ни кажат от Европата не прави така, и ние го правим. Стремежът към тоя блян наречен Европейски съюз май беше единственото хубаво, което ни се случи. Тоя тлъст и хубав морков пред нашата малка българска каручка ни дърпаше напред. Сега няма морков и каруцата май се счупи та засега нищо. Оная малка страна България си е все същата, а и криза ни удари. Оня беден народ български си е все толкова беден и обезверен колкото преди! Спряха ни и парите.
И така приказката продължава до безкрай, дано поне края да е положителен. Едва ли, но си струва да мечтаем. Ценоразпис – 100 евро на калпак!
20.12.2008 16:02
и още нещо, ако нямаше шамарите от брюксел тия тука щяха да се олеят, ама съвсем - сега поне се стряскат, надявам се да окошарят скоро и малко спонсори на президента , за да замажат очи. което все си е напредък - ако го нямаше ЕС николов-стойков щяха да са най-малко зам. министри и да гепят още повече.
давам тия за пример, защото са актуални напоследък и са нагли до безумие. иначе списъкът е почти безкраен.
ей това ни донесе членството, ндам...
а, и още нещо де - макетата се натискат да стават българи, което хем е тъжно, хем е смешно, хем е правилно)))))
ЕС е възможности. От всеки отделно зависи дали ЕС няма да бъде само пропуснати възможности.
21.12.2008 15:38